Защо ?

Всичко започна през лятото на 2010.

Бях с приятелките си на дискотека, танцувахме, забавлявахме се.

Докато в един прекрасен момент едно момче не започна да разпитва за номера ми.

С него бяхме само на „Здравей“, той си имаше сериозна приятелка, аз нямах чувства към него…

Дотук добре. Обаче.. след седмица той ми звънна, говорихме си близо час, сякаш го познавах от години.

След още 1 седмица ме покани да излезем приятелски, да ми сподели за гаджето си, за себе си..
И така постепенно започнахме да излизаме- всичко стана на шега.

Имахме уговорка – той е зает, никакви чувства и никой не трябваше да знае за срещите ни.

Да, но и двамата хлътнахме здраво. :х

Знаех, че не трябва, че той е с нея, знаех, че се влюбвам, знаех, че ще стане по – лошо, но не можех да спра.
И така 1 година.

Една година той беше с гаджето си и с мен. Аз бях втората. Изпадали сме в адски неловки ситуации, на косъм от това тя да ни хване.

Тя знаеше за мен, аз знаех за нея, но и двете не отстъпвахме.

Той не можеше да избере, поне 100 пъти съм го карала.

Аз нямах сили да го оставя, толкова много го обичах и още го обичам…
Те се разделиха. Аз „спечелих“.

Радостта ми беше безкрайна, защото не съм плакала като бебе толкова, колкото плаках за него през тази една  година.
Всичко беше добре, но само отстрани. Всички ни виждаха щастливи.

Само аз усещах как мислено ни сравнява, без дори той да го осъзнава..
И на 07.10.2011 той събра смелост и ми го каза :

„Не издържам да те гледам с тези очи, да знам, че не мога да те обичам толкова, колкото заслужаваш, да знам, че ти беше с мен, въпреки всичко и всеки.. и аз…оф..:х

Не мога да те направя щастлива, не мога да ти дам това, което заслужаваш.

Не смятам, че постъпвам правилно, като те лъжа.

Знам колко преживя заради мен, знам колко страда, знам през какво премина, но… още не мога да бъда с друго момиче…“
И така приключи. Ей така. Аз още не мога да повярвам.

Като зомби съм, не знам къде се намирам, нямам желание за нищо.

Само Той ми е в главата. С него станах жена…

Обичам го адски много и не знам как ще продължа напред.

Защо трябваше да стане така ? Защо ?

Leave a Reply

Your email address will not be published.