В душата ми капе небето

Нощта ме притиска и задушава,
звездите заслепяват моите очи,
дъхът ти в мъглата се спотаява,
душата ми се изпълва със звезди.

А споменът мрачен не тръгва,
притиска сърцето ми тежко,
в душата ми капе небето,
въздишка прорязва сърцето.

Мечтая за времето снежно,
за детското вътре в дъгата,
за моето минало време,
за чистота обгърнала душата.

Leave a Reply

Your email address will not be published.