Тя е все същата

В града където винаги валеше, нищо не се случваше…

Дъждът не спираше и не спираше, всичко си бе по старому.

Мокри пешеходци криеха премръзнали лица в дрехите си

и безмълвно крачеха през гъоловете,

с подгизнали крака,

с подгизнали души,

а тя стоеше все там на прозореца,

пушеше и гледаше как живота минава покрай нея…
Денят, когато той изчезна,

беше същия дълъг и мокър сив ден,

токова дълъг,

че тя не знаеше дали изобщо ще свърши някога…

Стоеше замислена пред прозореца

и виждаше в него като в огледало,

виждаше едно далечно слънце,

мислеше за топлият му дъх,

и присвиваше очи пред светлината му.

Така вече 10 години…

Ако не вярваш,попитай птиците.

Тя е все същата…

Leave a Reply

Your email address will not be published.