Среднощна разходка

Подай ми ръката си. Ще минем през гората!

Тук е много тъмно, стискай ме здраво! Не е страшно -знам пътя, спокойно!

Колко ли пъти минах сама оттук?

Виж там вляво онова голямото дърво. Не, не онова, изсъхналото ти показвам, онова,на което клоните му се протягат като ръце към небето. Виждаш ли го вече? Не бързай, скоро очите ти ще свикнат с тъмнината.Те очите свикват с всичко, само им кажи какво искаш да виждаш…

Та това дърво,то е много тъжно. Защо ли?Ами, дълга история…

Тъжно е, защото загуби птиците, а когато загубиш птиците винаги си тъжен. Сега е сухо и старо, протегнало зловещите си клони, то знае че птиците няма да се върнат, но не знае,че винаги ще ги чака….

Да минем тихо оттук, нека не ни чува, малко е досадно това самотно дърво, ще вземе да ни разказва колко красиво е било, колко зелено, как листата му пеели нощем, как прегръщали птиците…

Хайде върви, нямам сили да слушам пак тази история…

Птиците не се връщат. Всички знаем това.

Ще навлезем дълбоко в гората, има едно място, което искам да ти покажа.

Приятно е, сигурна съм, че ще ти хареса. Чуваш ли това?

Някой вече ни чака там, не се сърди, нямаше да се справя сама.

Повиках на помощ Луната да свети по-силно за нас, за да успееш да видиш очите ми, нали са с цвета на мрака, и вятъра да повдигне аромата на цветята и да го разпилее наоколо, звездите помолих да падат, когато ги гледаш,за да си пожелаеш разни неща.

Има и поточе, малко и бързо, то ще навлажни устните ти, когато изгарят от чакане да ги целуна…

Не се усмихвай,виждам те в тъмното, стискай здраво ръката ми, почти стигнахме, знаеш, че всеки път на края е труден..Умори ли се?

Стигнахме вече. Красиво е знам…и е само за нас!

Виж, тези чаши, аз ги направих, от две самотни лалета, които не искаха да останат далеч едно от друго. Обещах им да ги съберем с ръцете си.

Какво да ти налея? Имам бутилка с мечти, малко печал и горчива кана със спомени. Добре!

Помисли и нека поседнем-това са кресла от топла есенна шума. Донесе ги вятърът, нали ми помага….

Колко е приказно! Нека пием мечти!

Да пием за нас….

Видя ли, че падат звезди?….

Пожела ли си нещо?…

Ех! Замълчи! Не искам да знам, налей ми още от тези мечти! Нека се изкъпем в потока, толкова хладен.

А сега ела по- близо до мен, толкова, че да усещам сърцето ти в едно с моето. И не ме гледай така, ще те целуна, когато най-малко очакваш….

Хайде, нека поспим, прекалих с питието. Затвори очи, ще бъда до теб, през цялата нощ.

Ще ме усещаш като лято до себе си – ще парят ръцете ми в твоите, а когато се събудиш, тогава ще бъде достатъчно светло, за да си отидеш сам оттук.

Leave a Reply

Your email address will not be published.