Спряло време

Беше го забравила!
Потърси го във всички джобове на сака си, но него го нямаше.
Ама че глупаво! Вероятно го бе забравила на нощното шкафче!Липсата му накара Ивета да се почувства ужасно неподготвена за предстоящия изпит, за който пътуваше.
Мислеше си, че през своето тричасово пътуване ще може спокойно да прехвърли конспекта.

Добре,че у нея бяха лекциите.
Вагонът бе пълен и шумен! Носеше се тежка, задушлива миризма на мръсни крака, пот и застояла храна.
Сега липсваше само някоя от онези досадни спътници, готови на всичко за „сладка раздумка”. Това си беше съвсем нормално явление при пътуването с влак.

Точно, когато младото момиче си мислеше за това, срещу нея се настани възрастна дама с обемисто тяло, което изплаваше и на следващата свободна седалка. Без да обърне внимание на разхвърляните около момичето листи жената набързо й обясни, че отива да види внуците си, че мъжът й има ишиас, а нея я мъчат шипове.

Ивета само кимаше, без да отговаря нищо, но това не попречи на старата дама да й разкаже целия си живот.
Ива си отдъхна с облекчение, когато жената заяви, че на следващата спирка трябва да слезе. В същото купе пътуваше и едно момче, което си мълча през целия път и слезе заедно с приказливата госпожа. Така, че Ивета остана сама и можеше да почете на спокойствие.

Вече довършваше дванадесети въпрос, когато вратата на купето се отвори шумно. Ивета вдигна поглед, но не хареса това, което видя.
Пред нея седеше висок млад мъж, с тъмна коса , брадясал. Имаше изключително правилни черти на лицето, което го правеше да изглежда доста привлекателен.
-Здравей, отново! Мога ли да седна при теб?
Ива беше виждала този мъж и преди във влака, дори бяха разговаряли.
-Здравей!  Да, седни! Аз отивам на изпит, без друго привършвах с лекциите, а съм си забравила учебника.
Поговориха малко.Тя вече знаеше, че той са казва Михаил, Мишо – на кратко.
Мишо я помоли да се премести на свободната седалка до нея, защото му пречило слънцето.
Влакът спря. Ивета погледна през прозореца, не слизаха много пътници. В този момент усети нещо остро в ребрата.
-Стани и слез от влака! Момичето се обърна. Младият мъж я гледаше право в очите, зениците му бяха огромни.

– Защо…аз ….какво искаш от мен?
– Веднага стани и слез от влака! Гласът му от мил и нежен бе станал суров.
Ивета се подчини покорно, дори не извика. Толкова беше уплашена! Той вървеше плътно зад нея, с една ръка я бе прегърнал и носеше багажа й, а с другата държеше острия предмет забит в ребрата й. Слязоха от влака.

Как останалите хора не виждаха какво се случва пред очите им!?! Преминаха през коловозите, после завиха покрай малката гара. Отзад  ги чакаше кола. В нея седеше друг мъж, който като ги видя, излезе и отвори задната врата.

Михаил накара Ивета да влезе и тя се подчини. Младият мъж седна до нея, сега тя видя че той държеше голям нож. По време на пътуването двамата мъже мълчаха. После шофорът се обърна и заговори на турски.

Ама разбира се, Михаил беше турчин! Как не се беше сетила тя.
Колата пое по черен горски път. Изкачи се нагоре в гората и спря пред малка стара къща, скрита между дърветата.

Шофьорът слезе, Михаил пак притисна ножа в ребрата й. Заповяда на момичето да слезе и да върви. Влязоха в къщата, тясно малко коридорче с варосани стени и стари черги водеше до стаята, в която я заключи.
Ивета се чудеше как да се измъкне. Още не можеше да повярва, че това се случва. Беше в шок. В стаята имаше голямо желязно легло, стар бял скрин, печка с дърва и пукнато огледало на стената. Сакът й бе до леглото.

Ех, само да имаше нож вътре. Извади мобилния си телефон, нямаше обхват.
Чуха се стъпки, щракване на ключ в ключалката. Вратата се отвори. Ивета замръзна на място. В същото време колата отвън потегли. Бяха останали сами в къщата в гората, поне за сега.
– Ще ме убиеш ли? – Ивета чу как гласът й трепери. Сама не разбра защо зададе този въпрос.
– Не, виж …..аз съжалявам за начина, по който те доведох тук, но….
Тя го прекъсна:
– Моля те, пусни ме да си тръгна, ще намеря и ще ти дам колкото пари искаш, само ме пусни….
Младият мъж се поколеба за секунда, искаше нещо да каже, но излезе и заключи след себе си.
Ивета се разплака. Колко безсилна се чувстваше, но може би утре, на светло ще измисли начин да се измъкне. Вече се смрачаваше. Да, утре ще намери начин да избяга, ако бе жива до тогава……
Една муха кацна на лицето й, тя отвори очи. Беше заспала в плача си, вече се бе съмнало. Стана и заоглежда през прозореца, трябваше да се измъкне някак……
Чу стъпки, тя бързо се върна на леглото и закри лицето си с ръце.
-Добро утро, донесох ти закуска!
– Какво ще правиш с мен? Моля те, пусни ме, няма да кажа на никого…моля те! – Ивета пак се разплака.
Михаил направи крачка, седна на леглото до нея и я хвана здраво, по-скоро това беше прегръдка. Младото момиче се разтрепери като лист.
-Нищо лошо няма да ти се случи, успокой се, искам да се успокоиш!
Тези думи имаха обратен ефект, тя се ужаси, отскубна се и се сви в другия край на стаята.
-Ивета, чуй ме добре – младият мъж се приближи към нея – още не исках да ти го казвам, но аз …….глупаво ще ти се стори, но аз исках само…..само..

 

Тя го прекъсна:
-Да ме изнасилиш, е, хайде давай, какво чакаш! – в гласа и имаше и увереност и страх, и ужас.
Михаил поклати глава и излезе от стаята.
Върна се след няколко часа, които Ива бе прекарала в сълзи. Така и не беше намерила начин да избяга.
-Нищо лошо няма да ти се случи тук. Знам, че не ми вярваш, но…аз не те лъжа. Тук си…..аз, аз исках да дойдеш тук защото……просто исках да прекарам малко време с теб. Добре знам, че ти никога не би се съгласила да излезеш с човек като мен. Много те моля, довери ми се, нищо няма да ти сторя. Аз исках…. – Михаил изглеждаше смутен – Съжалявам за начина, по който те доведох тук, истината е, че откакто те видях за първи път не мога да спра да мисля за теб. Аз никога не съм вярвал в глупавите приказки за любов от пръв поглед, но нещо такова ми се случи с теб. Дни наред , седмици пътувах в същият влак, за да те видя отново….. Знам, че ти не ме забелязваше и просто беше любезна с мен. Искам да кажа, че ти се превърна в моя фикс идея, заспивам и се събуждам с мисълта за теб, всичко бих дал да прекарам малко време с теб, да те докосна, но не по начина, който ти мислиш.
Михаил наведе глава.
-Ивета, просто искам да ти кажа, че съм много влюбен в теб, знам че няма да ми повярваш, но се влюбих в момичето, което видях преди месец във влака. Знам, че може да отида в затвора за това, но ще си заслужава- повече от всичко искам да те опозная.
Ива продължи да го гледа с недоумение и ужас.
После той я помоли да хапне нещо, попита я дали има нужда от нещо друго. Тя не отговори, той я остави отново сама.

Дали беше истина това, дали този непознат мъж наистина се бе влюбил в нея или беше някакъв капан. Колко дълго тя бе мечтала за подобна любов, не….това не можеше да бъде истина.

Той се върна не след дълго, носеше още храна. Младият мъж пак я помоли да хапне, тя му отвърна, че иска да се обади на майка си, за да я успокои. Откакто баща й почина, майката на Ивета страдаше от сърце и тя се боеше да не се случи най-лошото. Михаил се замисли за миг, после каза, че може да я заведе нависоко, където телефонът й ще има обхват.

Върза ръцете й и тръгнаха през гората. Михаил й каза, че ще е безсмислено и много опасно да реши да бяга, защото наоколо няма други хора, а нощем гората е пълна с чакали. След няколко крачки Ива вече имаше план. Каза, че трябва да отиде до тоалетната и той й позволи да се отдалечи, като й отвърза ръцете.

Тя направи няколко крачки и затича с все сила. Клоните и храстите разкървавиха ръцете и краката й, но тя трябвашe да продължи.
-Чакай, моля те, чакай! – Михаил я гонеше.
Тя вече усещаше дъха му, след секунди той я сграбчи за рамото и я повали на земята.Ивета се съпротивляваше с все сила. Михаил беше силен, непозволяваше да помръдне. Беше легнал върху нея, тя усещаше бясното биене на сърцето му.

Лежаха така, гледаха се в очите и мълчаха. Както в сладникав сапунен роман той я целуна, а тя не се съпротиви. Михаил я погледна в очите и отново я целуна нежно. Този път тя му отвърна, устните му бяха меки и нежни. Ива не можеше да повярва какво правеше, каква лудост я беше обзела.

Младият мъж се изправи, седна на тревата и запали цигара. Тя нямаше сили да помръдне, случилото се я беше разтресло.
-Довечера ще дойде моят приятел, ще те закара на гарата и ще се прибереш. Аз ще отида в полицията и ще им разкажа какво съм направил….
Ива го прекъсна:
-Не, не искам да тръгвам още, не мога да повярвам че го казвам, но нека остана още малко, само да се обадя на майка ми, за да не се тревожи. – изправи се и седна до него.
Какво правеше, всички я смятаха за разумно момиче, а сега…какво правеше, но устните му…те бяха толкова прекрасни. Спомни си, някъде бе чела за синдром, при който похитеният се влюбва в похитителя.
Стигнаха до върха, тя се обади на майка си. Разговорът продължи няколко секунди, естествено старата жена й зададе много въпроси, но Ива отвърна само, че е добре, че скоро ще се прибере и затвори.

После се обърна, подаде му телефона си и му каза, че с този жест му се доверява напълно и той може да прави с нея каквото реши. Това я накара да се почувства освободена.
По пътя разговаряха. Къщата била на баба му и дядо му, но те починали. Баща му бил турчин, майка му българка. Баща му имал сладкарски цех за турски сладки и баклава, имал брат, който починал като дете. Хвана я за ръка и каза, че за него тя е сбъднат сън.

Разказа й, че през нощта е гледал как спи, колко била прекрасна и нежна.
Вечерта си запали огън и приготвиха вечеря. Ивета имаше чувството, че отдавна познава Михаил, за няколко часа той успя да я накара да се отпусне и забрави действителността, да почувства сигурност, от ужасяващия я мъж, той се превърна в мило и забавно момче .

Тя също му разказа за себе си.
Нощта бе много тъмна и хладна. Нямаше облаци, звездите изглеждаха толкова близо, сякаш, ако се протегнеш, ще ги докоснеш. Огънят пукаше, някъде наблизо виеха чакали.

Изглеждаше сякаш бяха в някакво спряло време, далеч от динамичния и сив истински живот.
Мишо я прегърна и влязоха вътре.
Следващият ден мина неусетно, ходиха на разходка до извор, навътре в гората, а останалото време прекараха прегърнати. Нощта също бе прекрасна.
-Съкровище, виж, аз се чувствам като в сън с теб, ти си всичко, за което някога съм мечтал, то трябва вече да се прибираш. Довечера трябва да дойде Кадир и да те закара до вас.
-Но, нали няма да се разделим завинаги, нали ще намерим начин да бъдем заедно…..Ива се разплака отново.
-Не плачи, никога не искам да виждам сълзи по лицето ти. Той започна да целува мокрото й лице.
-На никого няма да кажа къде съм била, ти не ходи в полицията. Не ме оставяй сама – Михаил я прегърна.
-Аз много повече от теб искам да бъдем заедно, но утре ще става, каквото ще става!
Решили бяха да се поразходят из гората по обяд, когато забелязаха приближаващата с бясна скорост кола. Беше колата на Кадир. В нея имаше още някого.
Оказа се бащата на Михаил! Изскочи и започна да крещи на турски език.

Оказа се, че полицаите са разбрали някак къде се намира отвлеченото момиче, дали от очевидци на гарата или от мобилния й телефон. Сега обикаляли из селото и разпитвали.

Бащата на Мишо решил да действа бързо, взел решение веднага да го закарат на турската граница и да го изпрати при брат си в Истанбул. След още няколко минути в караници , от които Ива нищо не разбираше, Мишо й каза бързо да си събере нещата.

След десетина минути потеглиха.
След час колата вече бе спряла, а в началото на нейния роден град. Той я прегърна.
-Съкровище, ти сбъдна моята мечта! Обичам те, помни го винаги. – целуна я нежно.
-Аз ти благодаря, Мишо! Намери начин да се свържеш с мен, не ме забравяй! – тя го прегърна – ще чака да ми се обадиш!
-Хайде,тръгвай вече! – баща му изкрещя. Михайл се обърна и влезе в колата.
Ивета никога повече не го видя. Той остана само в онова СПРЯЛО ВРЕМЕ далеч от действителния живот, в гората, където мечтите с сбъдват.

Leave a Reply

Your email address will not be published.