Любовните романи популяризират идеята, че изборът на партньор при жените е изцяло емоционален. Но дали наистина е така? Дали жените не отчитат и аргументи, свързани със статуса на мъжа, надеждността му и изобщо способността му да се грижи за партньорката и бъдещите деца?
Резултатите от един психологически експеримент, който имал за цел да изследва дали привлекателността на парньора е еднакво важна за мъжете и жените, са красноречиви. На група мъже били показани снимки на жени, които били облечени по различен начин, отчитащ социалния им статус. Примерно, жените с висок социален статус били облечени в копринени рокли или костюми, а тези с нисък статус -с работнически униформи. Мъжете трябвало да посочат кои от жените биха поканили на среща. Общото мнение сред мъжете било, че биха поканили привлекателните партньорки, независимо от техния социален статус.
Същият експеримент при жените показал точно обратните резултати – жените посочвали снимки на мъже, които отговаряли на техния социален статус или стояли по-високо от тях. Неизбежно се оформил изводът, че жените изискват от партньора си стабилност, сигурност и постижения. Освен това, се оказало важно мъжът, когото жената е избрала, да е харесван и търсен и от другите жени. Ако това не било налице, интересът към мъжа падал. Това още веднъж доказало, че изборът на партньор при жените е обусловен по-скоро от социални аргументи, отколкото от емоционални. Докато при мъжете, изборът на партньорка се базира най-вече на физическите й характеристики.
Тези различия при избора на партньор се дължат на общите социални различия между мъжете и жените. Тъй като жените, като цяло, стоят по-ниско в обществената йерархия, един от начините да заемат достойно място е да се свържат с партньор с по-висок социален статус. Това се приема като признак на успех.
В анкета, направена сред студенти медици, жените заявяват, че държат съпрузите им да имат повече доходи и по-успешна кариера. Браковете по сметка обаче, за тях били крайно унизителни. За жените най-важно било мъжът да бъде предизвикателство, да събужда възхита и уважение, да е интелигентен, да им дава сигурност и закрила. Всички катергорично заявили, че ако партньорът им не може да постигне поне това, което те самите са постигнали, не биха го уважавали и интересът им би спаднал. Мъжете, участвали в същата анкета, предпочитали бъдещите им съпруги да имат по-малко постижения и реализация от тях самите.
Социалният статус на жената определя и нейния избор. Предполага се, че колкото по-добра реализация получи жената - като образование, кариера, власт, престиж-, толкова по-вероятно е изборът й на партньор, също като при мъжете, все повече да започне да се основава на физическата привлекателност и емоционалната съпричастност. |
