|
| Мартеницата |
|
|
Мартеницата е древно българско украшение от усукан бял и червен конец, което има силна магическа сила. Според народното схващане мартеницата предпазва човека от уроки и зли сили. Белият конец е символ на дълъг живот, а червеният – на здраве и благополучие. Мартеницата се закичва всяка година на първи март и се носи до появата на първите щъркели или до първото кукане на кукувицата. Тогава се завързва на плодно дръвче с пожелание за плодородна година или се хвърля в река, за да отмие всичко лошо. Мартеницата може да се сложи и под камък. На следващия ден се гледа какво има под камъка и се гадае дали ще е плодородна годината.
Древна легенда датира традицията за закичване на мартенички още от времето на създаването на Българската държава на Балканите. Всъщност в днешно време се разпространяват много легенди с различно съдържание, но почти всички се отнасят до хан Аспарух и установяването на българския народ по днешните български земи. Някои изследователи твърдят, че първите писмени сведения за мартеницата са от 19 век, вероятно тогава са възникнали и познатите ни днес легенди.
Една от легендите разказва, че преди много, много години хан Аспарух напуснал земите на днешен Кавказ, за да търси по-добра съдба за своя народ. Той прекосил много планини, долини и реки, докато накрая не се спрял в Северната Дунавска равнина. Той забил меча си в земята и обявил „От днес нататък, тук ще бъде България!”
Тогава решил да изпрати вест на сестра си да тръгне с останалия народ към новите земи. Той хванал един гълъб и вързал на крака му бял вълнен конец, с който съобщавал на сестра си, че новата земя е намерена. Гълъбът литнал към далечната родина на хана, а Аспарух останал с войската си да чака отговор. Докато летял, издигнат високо в небесата, гълъбът бил нападнат от един сокол. Пратеникът на хана се отбранявал храбро и успял да се измъкне от ноктите на грабливата птица и да продължи полета си. Едното крило на птицата, обаче било ранено и кръвта обагрила белия конец. Въпреки това той успял да достигне до сестрата на хана и да предаде вестта, че е открита новата земя и народът трябва да тръгне натам.
Битката със сокола е символ на българската сила и на българския дух. Новата земя е пропита от кръвта на героите и затова е свята. От този ден нататък българите се закичват с мартеници за здраве и благоденствие.
Ритуално мартениците се приготвят от стара или от чиста жена предния ден, като не трябва да е докосвала огън. В противен случай мартеницата загубва магическата си сила. Мартеници се закичват на децата, момите и момците, на плодните дръвчета и на домашните животни. В Родопите, освен бял и червен конец, се вплитат и сини, зелени и розови конци. В Шопско мартениците се правят като вързани червено момче, наречено Пижо и бяло момиче – Пенда. |
|
|
|
|
|
![]() |
|
