Рицарска любов

Някога в далечни времена по земните друми бродели храбри рицари.

Влизали смело в бой и не се предавали до последната си капка кръв.

Силата им идвала от необикновената любов, която изпитвали към своята дама.

Носели я винаги в сърцето си и вярвали, че смъртта си струва, щом защитават честта й!

Ти си дамата на сърцето ми!

Ако бях рицар щях да нося кърпичката с избродираното ти име винаги до сърцето си.

Ще да ти доведа трубадури, които да възпеят красотата ти и благородството ти.

Щях да се сражавам храбро и да умра щастлив, ако само веднъж дори отвърнеш на любовта ми.

Чувам въздишката ти!

Да, живеем в други времена.

Векът на моторните чудовища и дни търкалящи се, забързани за никъде.

Трудно е да си храбър!

Поезията звучи по радиото, но някак си далечно и неважно!

Отдавна кърпичките са хартиени, за еднократна употреба.

Но сърцата ни са жарки и копнеещи!

Сутрин се усмихвам, щом чуя гласа ти, смеха ти или усетя ръката ти върху лицето ми.

В очите ти виждам красотата, за която жалее сърцето ми и нежността, която омагьосва душата ми.

И тогава мога да изляза навън сред хилядите безлики хора, да се кача на моторния звяр, за да отида на работа и да прекарам часове в безсмисленост.

Мога го, защото съм белязан от теб.

От красотата ти, от вълшебната ти любов.

Вдъхваш ми смелост да се боря и да побеждавам!

И се чувствам като рицар!

Защото в обедната почивка ще ти посветя стих!

Leave a Reply

Your email address will not be published.