Признание от сенки и страх

Не зная как да започна това писмо, за да опиша любовта си към теб!

Страхувам се, че за теб моите чувства нямат никаква стойност и всичко, което ще споделя, за теб ще бъде просто облак от думи, но те моля да бъдеш милостива и да простиш отчаяния ми опит да ти кажа „Обичам те“!

Познавам те вече повече от година, но ти беше като комета, която оставя диря от копнеж и красота и аз можех да бъда само зрител на това прекрасно представление.

Не се осмелявах да те доближа!

Да бъдеш моя за мен беше болезнена утопия.

Познавам те повече от година, но любовта ми растеше като самотно цвете в пустинята, борещо се за живот сред бодливи кактуси и диви зверове.

Пазех се от отровните ти бодли, които щяха да умъртвят сърцето ми, защото не бях „подходящият“.

Познавам те от една година, през всеки ден на която изкачвах високата ти кула, въоръжен с любов, но се сгромолясвах всяка вечер поразен от гръмоносния ти поглед.

Познавам те повече от една година, през всяка нощ на която сънувах, че те търся в лабиринт, а после се събуждах отчаян, облян в сълзи, изтощен…

Толкова дълго отглеждах страха си да споделя любовта си към теб, че той стана по-силен от мен! Забвението беше моят най-голям враг.

А ти ставаше все по-далечна и по-далечна като сянка!

Сигурно и наполовина нямам качествата на мъжа на мечтите ти!

Но аз те обичам така, както никой друг не би могъл да те обича!

Времето вече няма значение, нито страхът, нито отчаянието.

Пращам ти чувствата си запечатани в плик, който можеш да изгориш, скъсаш или изхвърлиш като други неважни за теб неща!

Но можеш да го запазиш и близо до сърцето си, като първа стъпка, като начало на една голяма любов.

Leave a Reply

Your email address will not be published.