One love

Преди доста време се запознах с едно момче от моя град по фейсбук.

Дълго време само си чатихме, но един ден той ме покани на кафе.

За мен той вече на бе непознат човек и не беше никакъв проблем да излезем.

След кафето отидохме в градския парк.

Имахме доста общи интереси и темите ни за разговор не се изчерпваха.

По едно време той ме гушна, на мен ми беше приятно и не възразих.

Изведнъж настана някакво мълчание. Аз се избъзиках с израза: „Бомба ли падна?“.

Той само се засмя.

След това ме погледна в очите и ми каза, че много ме харесва и че ме чувства като много близък човек.

Предложи ми да сме повече от приятели.

Аз приех, защото знаех, че той не е като другите.

Той е различен. Веднага след това той ме целуна.

Аз се почувствах страхотно, сякаш съм в рая.

Много го обичам.
В прегръдките му се чувствам защитена.

Когато го гледам в очите, знам че мога да разчитам на него.

Когато съм тъжна, той ме утешава.

Дори когато съм ядосана и в лошо настроение, той ме успокоява.

Преди да заспя и преди да се събудя мисля за него, защото го обичам страшно много.

Автор: Мария

Leave a Reply

Your email address will not be published.