Нощта се спуска

Къде си, мила моя, в този час? Нощта е виолетово безбрежна, беззвездна, тъжна!

Къде си, мила моя? В този същия ли град  си? Поне в мислите си с мен ли си?

Нощта уплашено поглежда в моя свят от мисли, болка, бледа светлина!

Къде са ръцете ти, които обвиваха нежно раменете ми! Лекият полъх напомня за тях!

Къде са устните ти? Твоите устни за мен са животворен извор!

Къде е блясъкът на очите ти? Те палеха звездите в черните вечери!

Липсваш ми! Липсваш ми, звездице моя, нощ моя, омая моя!

Нощта се спуска, а аз съм сам! Сам! Но с мислите си  с теб съм, където и да си! Обичам те!

Leave a Reply

Your email address will not be published.