Много е важно за мен

Аз съм момиче на 14 години.

Моят живот е прекрасен, без да включвам любовта.

Аз съм Теди и съм голяма наивница.

Никога до този момент не съм се влюбвала така истински, както  сега.

Моята история е за една несбъдната любов.

Бях влюбена (и още смм) в едно момче малко по- голямо от мен (на 18г).

Историята започна в даскалото. Всички часове свършиха и дойде ред да си ходим.

Аз застанах при охраната да чакам едно момиче и тогава се появи това момче.

Той дойде при мен и ме попита за едно друго момче и така се осъществи разговора.

Ние тръгнахме заедно да си ходим към къщи и така разбрах, че той живее срещу моя блок (много хубаво виждам неговите прозорци :) ).

Разбрахме си имената като си казахме чао.

Той се казва Станислав.

Разбрахме се да му взема скайпа от едно момче и аз му го взех.

Писахме си, но, докато си пишехме, аз просто изтръпнах- все едно се случи магия.

Цялата блестях от радост, а защо не знаех тогава.

После ме заболя корема и все едно нещо ставаше вътре в мен.

Малко се уплаших, но разбрах че това е за хубаво, разбрах, че съм се влюбила, макар още да е рано за това ниво на моята възраст.

Ние с него ходихме заедно на даскало, говорихме, но той изобщо не позволяваше да го усетя, тоест да го опозная повече, и аз след време му казах, че го харесвам, а не трябваше.

Сигурно това ми е било най- голямата грешка, но не знам.

Той ми каза, че може да си останем приятели, защото е харесвал едно момиче и тя него, тогава аз го попитах защо не станат повече от приятели и той ми отговори, че имало малко затруднение в това.

Ние хем се карахме до този момент, хем бяхме приятели.

Сега последно влязох във facebook и видях снимкиту му в неговия профил -на една от тях целуваше с едно момиче.

Аз тогава изтръпнах и хем се радвах за него, хем ми се искаше да псувам, да викам и да се завра в самотното тъпо ъгълче на стаята, но не го направих.

Потече една сълза и после си казах: „Добре, така да бъде!“.

Споделих на моята приятелка и тя ме посъветва да го забравя.

Но как да го забравя като аз му се вричах, да бъда само негова, да го обичам вечно, аз си казвах, че искам само него, аз мислех само за него.

Но ето че мигът настъпи-той оттогава не пише по скайпа нито нищо.

Аз реших като упорито момиче, което не се отказва толкова лесно, да му напиша смс: „къде си, защо не пишеш,хайде, ако можеш пиши ми!“.

По- късно като влязох в скайпа ми се отвори едно съобщение от него с точните думи, че той не ме харесва по този начин и че си е имал гадже и че ще спре да ми пише.

Аз тогава му писах, че така е добре, че така е много по- добре за него и за мен, най- вече за мен.

Той ми писа, че е съгласен.

Това, което му написах беше лъжа.

Излъгах него, за да е спокоен, но най- гадното беше, че излъгах себе си, а за миг не си повярвах.

Не мога просто да оставя всичко, хей така.

Трябва решение на този проблем, трябва да разбера поне дали иска да сме приятели.

Най- странното, е че след този малък разговор, влязох във facebook, за да профила му за последно, но него го нямаше в „Приятели“, направо си беше изтрил профила, нещо много необичайно за, и то или заради мен, или заради гаджето, защото се случи като стана гадже с това момиче.

Заради това, което се случи, аз не искам да се влюбвам нито за миг повече.

Мразя любовта, мразя да съм тази, която е наранена.

Защо аз?

В момента има едно момче, което е на 18 години, в 12 клас.

Пак е от даскалото и е от неговия клас.

Той ме харесва и ми предложи, но аз не му отговорих, защото ме е страх да наранявам хората.

Това ми е единият проблем – за да не нараня някого, правя нещо, което не искам.

И така това момче се казва Ники и е хубав човекът.

Един път, той с неговия гаден приятел, като се прибирах от даскало, ме настигнаха, за да си говорим.

Има едно нещо- те също живеят срещу моя блок.

Веско, неговият приятел е срещу моя, а Ники е до моя.

Всеки божи ден съм наказана да ги виждам тримата.

Както си ходихме Ники пак повдигна въпроса и пак ме попита дали искам да станем гаджета и аз му казах „не“.

След няколко седмици го питах по скайпа дали предложението му не е било шега и той ми отговори, че е било шега, обаче след няколко дни едно момиче и Веско се намесиха.

И двамата ми дрънкаха за Ники, казаха ми, че той много ме харесва, че държи на меб и така нататък.

Аз им обясних той какво е казал и те ми отговориха, че го е казал, защото не е искал да се унижава пред мен и така нататък.

Благодарение на Ники, аз сега не мисля много за Стаси. Другите ме притискат да стана гадже с Ники..

Той човекът е хубав, умен има хубава кола и така нататък, но не знам.

Най- добрата ми приятелка ми каза, че, ако си хвана Ники, дори да не го обичам както Стаси, поне ще забравя Стаси.

Междудругото се получава, защото, както сега се привързвам към Ники, не мисля много, много за Стаси, но не знам какво да правя.

Сега като започнем даскало във вторник много ми се иска да видя Стаси, но от друга страна, като не виждам Ники, ми е много притеснено и той къде е.

Нито колата му е тук, нито той, нито на скайпа, нито във фейса.

Искам да ми кажете какво да правя с Стаси и Ники.

Знам, че е глупаво това всичко, което съм написала и че е безсмислено, но все пак аз съм объркана от много време и благодарение на този сайт ще разкрия глупавите мои разкази, с които и бебе би се справило, ама все пак искам съвет от всички.

Има едно споменче, което казва:

„В живота винаги става така, че обичаш този, който бяга от теб, а бягаш от този, който те обича…“..

На пратика аз отивам при Стаси, което е глупаво, а бягам от Ники, който ме уважава и обича, но не знам -дайте ми съвет, който да приема.

Искам да знам дали да бъда вярна на себе си да тръгна и да продължавам да се боря за Стаси или да се оттегля от битката и да отида при Ники, или при нито един от двамата.

Благодаря ви предварително!!!!

Автор: t.dobreva

Leave a Reply

Your email address will not be published.