Любовта на живота ми ?

Откъде да започна?

Нека да е от самото начало.

Всичко започна преди около шест години- беше просто един обикновен пролетен ден, който щеше да промени изцяло живота ми.

В този ден видях най – прелестното създание.

Тя беше точно там пред мен.

Стоях и не можех да повярвам,че е реалност.

Нейната усмивка ме плени и в същия момент изпитах най – страните чувства.

Все още не подозирах, но щях да се влюбя в това тайнствено момиче.

Не можех дори да й кажа „здравей“ , но тя ме заговори.

Запознахме се, започнахме да си говорим и без да се усетим бяха минали няколко месеца, през които бяхме заедно почти всеки ден.

Бях малък и не подозирах, че всъщност бяхме изградили една много добра приятелска връзка, която до този момент по никакъв начин не ми пречеше.

След около година нещата се задълбочиха.

Започвах да изпитвам все по- силни и по- силни чувства към нея и един ден събрах смелост и реших да й напиша писмо, в което да й обясня всичко това.

В отговор тя ми каза ,че и тя изпитва нещо подобно, но мисля,че не беше готова за подобни откровения.

В даден момент тя просто започна да изчезва.

Виждахме се все по- рядко и по- рядко, виждахме се само в училище и като че ли нищо не се беше случило.

Останахме само на „здравей – здрасти“.

След около още година тя се измести в друго училище и един ден, просто така, след толкова време тя ми писа по скайп и започнахме да си наваксваме изгубеното време .

Но най – ужасното в случая е, че си имах приятелка.

Тя ме покани да излезем.

Това се случи в началото на лятото и след този момент започнахме да се виждаме, както преди.

Лятото беше чудесно –  нещата започнаха да се нареждат, както преди.

В края му бях убеден, че тя е най – хубавото нещо, което мога да имам и с цената на всичко.

С приятелката ми се разделихме и тръгнах подир голямата ми любов.

Всичко започна да се нарежда и не мислех да бързам с каквото и да било, защото не исках да изчезне отново, но още в края на зимата, след една наша среща, я изпратих до тях и все още не знам как се случи, но се опитах да я целуна.

Беше най – несъзнателното нещо, което някога съм правил.

Все едно не бях аз.

Тя пристъпи назад в същия момент и изглеждаше толкова уплашена и шокирана за това просто ми каза ,че трябва да си върви и тръгна да тича към тях.

На следващият ден й се обадих, за да се извиня ,но тя ми отговори ,че няма защо и добави нещо твърде двусмислено.

Звучеше като че ли го  казва, само за да не ме нарани и реших, че нямам шанс с подобно момиче.

Оттогава насам минаха три години, през които живея на периоди.

В едни от тях си мисля ,че мога да я преодолея и да продължа нататък, в други – изпадам в ужасни състояния на депресия, от която няма спасение.

Виждали сме се не малко пъти оттогава, но винаги се опитвам да се държа по- твърдо и да не показвам никакви чувства, но вътре в себе си винаги съм мечтал да я сграбча и да не я пусна никога повече.

В последните няколко месеца се опитах да излизам на срещи с други момичета , но резултатът е един и същ-  без нея никога не бих могъл да бъда щастлив.

Скоро ще завършим и мисълта ,че може би няма да мога да я видя повече ме съсипва допълнително.

Искам да й кажа всичко това, но не знам дали е правилно?!

Може да си има приятел и да ме е забравила съвсем, а от друга страна искам да й кажа всичко това и един път завинаги да разбера дали е възможно да има нещо между нас.

Обичам я наистина много.

Тя е най – хубавото нещо в живота ми и не искам да я нараня по никакъв начин.

Това е историята.

Бих се радвал на всякакви коментари.

Автор: Иван

Leave a Reply

Your email address will not be published.