Любов в пясъците

Бяхме влюбени преди толкова много години!

Отдадени един на друг във връзка, която бяхме убедени, че ще съперничи на вечността.

Смеехме се заедно, къпехме се в дъжда, тичахме лудо по поляните в надпревара с вятъра, а после се любехме под някое дърво, далеч от хората и злите им очи.

Чувствах те като част от мен, като дъх от моя живот, като първата дума от всяка моя мечта…

Нямахме шанс.

Изправихме се срещу целия свят и загубихме битката.

Изпитвахме единствено и само любов, а бяхме сразени от омраза, подлост, бяхме омерзени от тънки семейни сметки и планове на чудовищно стерилни хора, никога не познали любовта.

Разделиха ни…

И тогава сухите пясъци на пустинята започнаха бавно да ни застигат.

Плющяха в лицата ни, затрупваха ни ден след ден…

Аз бях далеч и копнеех за теб, впивайки до кръв нокти в стената.

Чувствах как ридаеш, затворена някъде, в някоя стая.

Тъжни стонове, носени от вятъра.

Пясъкът опустоши всичко навред.

И нас…

Докато не те видях онзи ден, крачеща по улицата, забързана на някъде.

Познах те под тежкия шлифер и ниско държания чадър.

Познах те по светлината, която излъчваха очите ти.

Ти си онова момиче, което не спрях да обичам през всичките тези години!

Прости ми за дързостта да те потърся и за желанието ми да убия забвението.

С това писмо те моля да се върнеш към мен и да възкресим всичко отпреди пясъците!

Leave a Reply

Your email address will not be published.