Късна любов

Обичам те, любима моя!

С това започвам своето писмо!

Чаках те цял живот и сега, без свян, искам да започвам всеки ден с думите „Обичам те, мила моя!“

Години сме живели заблудени с други хора.

Имали сме семейства и живот един без друг!

Години, дълги години, сме били далеч един от друг!

Дълг. Деца. Брак. Не съм знаел, че съществуваш!

Не си знаела, че съществувам!

Освен в онзи миг на самота, когато си заспивала вечер с гръб към твоя съпруг, а аз с гръб към моята съпруга!

Мигът на самота, когато сме премисляли дните си и сме правили равносметка:

„Пълноценно ли живях?“.

Мигът на самота, когато сме се питали:

„Съществува ли любовта?“

Мечтаех за теб преди да те срещна!

Децата ни се суетят около нас и ни корят

„Нямате право да се обичате!

Големи хора сте!

Имате дълг към нас!“

Но кой раздава правата за любовта?

Нима и кестените не цъфтят в късна есен?

Нямаме ли дълг и към самите себе си!

 

Мислила ли си за щастието?

Мислила ли си за залеза, който ще гледаме заедно, изпълнили житейските си задължения!?

За онзи трепет, неизпитван от години, който младите считат единствено за своя привилегия!

Не, не, любовта няма възраст!

Обещавам на теб и на себе си – ще престъпя укорите, така, както младите престъпват бащините заръки.

Ще устоя на присмеха, така, както младите устояват на забраните!

Ще се боря, за да бъда с теб и ти с мен, ще се боря да бъдем щастливи заедно!

Leave a Reply

Your email address will not be published.