Крайности

1.
Ти си мисълта,с която заспивам!
Ти си сънят,който сънувам!
Ти си усмивката на моите устни!
Ти си сълзите солени и вкусни!
Ти си мечтата за красиво и нежно!
Ти си волна птица в небето!
Ти си човекът, стигнал до сърцето!
Ти си порив в необяснимото!
Ти си споменът от трудно излечимото!
Ти си приятел верен и мил!
Ти си вечното желание на сетивата!
Ти си болката, с която чувствам самотата!
Ти си погледът, потънал в сълзи!
Ти си нежността, която сърцето ми търси!
Ти си слънцето след дъждовен ден!
Ти си истината за моето съществуване!
Ти си този, когото обичам!
Ти си любовта, в която вечно се вричам!
Ти си си ти и за мен си незаменим!

2.
Кой си ти, че да те чакам с часове?
Кой си ти, че да ме лъжеш в лицето?
Кой си ти, че ще ме разиграваш?
Кой си ти, че да те желая толкова?
Кой си ти, че да имам вяра в теб?
Кой си ти, че да не мога с друг?
Кой си ти, че вечно да те чакам?
Кой си ти, че вече забравила за теб те виждам и полудявам?
Кой си ти, че да се вричам в теб?
Кой си ти, че да лъжа себе си?
Кой си ти, че да ти се отдам изцяло?
Кой си ти, че вечно не ще знам?
Кой си ти, че нагло ще изричаш „мила“?
Кой си ти, че открадна години от живота ми?
Кой си ти, че никога не знаеш какво искаш?
Кой си ти, че позволи си мили думи?
Кой си ти, че вкара мрака в душата ми?
Кой си ти, че съзнанието ми взе?

Leave a Reply

Your email address will not be published.