Изповед

Ще повярваш ли в моята изповед на странник, неверник, безпътник?

Все още има думи, които да си кажем, а развяваме знамена с цветовете на война, омраза, състрадание …

Свързани сме с мостове от възможности, а палим жертвени клади от стари любови и събираме сълзите си в шепи, за да ги угасим …

Пращаме си писма с празни страници, които чакат да бъдат изписани …

Сечем кълновете на всичко красиво и стърчим самотни в призрачна гора – без мечти, безименни, бъзплътни, безнадеждни …

Танцуваме с демоните в душите си, осъдени на безверие …

Скачаме в бездни, давим се в плитка вода …

А е толкова просто, толкова просто да си кажем „обичам те“ и да се издигнем над всичко това.

Leave a Reply

Your email address will not be published.