Два свята

Късно е!

За нас е късно.

Още е преди да е започнало!

Стоя пред теб с овехтелите си дрехи, смутена, унизена, просеща любов.

Сама сред твоя лукс, маркови дрехи, безчет пари, коли…

Оглеждам се в очите ти- тъжни, уморени и чета любов и нежност, но….

Но ръцете ти не държат моите ръце, а вечно се разплащат, заповядват, вилнеят във въздуха с власт и непреклонност…

Аз стоя до теб малка, управляема, изумена от твоя свят, отчаяна, уплашена и чакам шумотевицата да свърши, за да имаме онези мигове, когато не носим дрехи, когато сме сами с душите си и когато „Обичам те“ има значение.

Аз не мога да стана като теб!

Ти не можеш да станеш като мен!

Какво ни остава тогава?

Leave a Reply

Your email address will not be published.