Чаша червено вино

Сам съм.

Стоя тук пред празен лист с чаша червено вино.

Искам да ти напиша толкова много неща – за мен, за нас!

Искам да те помоля да ми простиш, а не намирам думи!

Няма думи, които да опишат вината ми! Няма!

Измислените думи са твърде меки, твърде невинни!

Сам съм!

Вдигам чашата с вино към луната и се усмихвам призрачно като нея!

Наздраве! И тя – Луната- е сама!

Незнайно от кога! Дали носи вина като моята!?

Листът се изпълва, а аз все още не зная как да те помоля за прошка!

Не зная как да ти се реванширам, как да затворя раната, която ти причиних!?

Отново наздраве с Луната!

Сипвам втора чаша!

В червените отблясъци на виното оживява твоята усмивка, погледът ти, когато си щастлива ….

Липсваш ми! Липсваш ми! Липсваш ми до болка!

Отпивам от виното и във вените ми протича топлина като от възбудата, когато те държах в прегръдките си!

Отпивам още веднъж и усещам целувките ти!

Липсваш ми!

Отварям очи и виждам Луната – далечна, призрачна, бяла!

А искам, толкова много искам като отворя очи да видя теб!

Обичам те!

Leave a Reply

Your email address will not be published.