Ангел и грешница

Любов моя, желая те до лудост,
до болка, до екстаз!
Искам когато се взря в очите ти
да проникна в теб, да разбера
какво се крие в тях…
Искам да те прочета като книга,
за да се спася, да се успокоя
от неистовото ми желание да те целувам!
Искам да съм с теб на зазоряване,
когато денят се прощава с нощта,
тогава е хладно и чисто,
росата – прозрачна,
небето – забулено в облаци, сивкаво…
Тогава душата си ще разтворя
и ще ти призная колко те обичам,
как те желая…
Аз знам – любовта ми е грешна!
Не искам да съм блудница!

От твоята невинност ще взема,
за да измия греховете си,
със страданието ще излекувам душата си!
Любовта ти е красива, недокосната
като планински сняг! Боли от чистота!
Един красив ангел и грешница!
Светът опиянен ще замълчи
и в сребристото утро на зазоряване
всичко у мен ще прости…

Leave a Reply

Your email address will not be published.