Фантазия

Заставам пред тебе сега- гол, отчаян, с моите провали.

Не мога нищо да ти подаря, нито да ти обещая.

Познавам се – съвкупност от несъвършени молекули-

Никога нищо не съм постигал- само тебе!

И виждам те под повея на белия вятър.

Спиш и вдишваш на вишните сладкия аромат.

Ти си някъде, където искам да сме двамата.

Leave a Reply

Your email address will not be published.