Сладка болка

Разхождам се по заснежената пътека.

Вятърът е стихнал, вече не вали…

Паркът е приказно красив, обгръща ме царствена бяла тишина.

Слънцето наднича зад елите, но е все така студено.

Отново си мисля за теб…Жадувам да те видя! Липсват ми очите ти, липсва ми твоята усмивка!…

Липсва ми безгрижният ти глас…

Не мога да изразя с думи това, което чувствам, аз съм едно голямо сърце, което тупти и пулсира само за теб!
Любов моя, между нас стоят непреодолими прегради!

Как искам да ги разруша и да бъда с теб, само с теб!
Искам да сме заедно в този пухкав и чист януарски сняг, да се радваме на любовта…

Мечтая да паднем двамата върху гладкия бял килим и да се търкаляме в снега като малки деца, опиянени от нежност и страст!

Смехът ни да разчупи тишината и да извикаме пред целия свят, че се обичаме…

Обичам те, сладка моя болка!

Обичам името ти, косата, нослето, пръстите…

Обичам дънките и блузата ти…

Обичам,когато говориш весели неща…

Обичам и когато капризно мълчиш…

Липсваш ми! Защо любовта толкова боли?

Leave a Reply

Your email address will not be published.