Ангел

Вятърът отвя прашинката в окото ми,
която ме караше да заплача…
Не, не беше виновна прашинката,
просто споменът за един ангел,
който застана на моя праг
смути душата ми и сърцето
заплака от щастие!…
Искам да вали, когато плача,
тогава чадърът ще скрие лицето ми
и аз ще стана невидима!
Невидима за всички…

Leave a Reply

Your email address will not be published.